Мунджаро, Оземпик и Саксенда – какво трябва да знаете и каква е разликата?
By test
Затлъстяването е хронично заболяване, което засяга милиони хора и често е изключително трудно за овладяване само с диета и спорт. В търсене на ефективно решение, много хора се интересуват от Мунджаро, Оземпик и Саксенда като „хапчета за отслабване“, които всъщност са инжекционни медикаменти, обещаващи значителна загуба на тегло. Тези лекарства придобиват все по-голяма популярност благодарение на резултатите, постигнати в клинични проучвания: пациенти свалят десетки килограми и подобряват здравето си. Но как действат те, по какво се различават и какви ползи и рискове носят? В тази статия ще разгледаме подробно какво трябва да знаете за Мунджаро, Оземпик и Саксенда, включително механизма им на действие, ефикасността им при отслабване и възможните странични ефекти.
1. Какво представляват Мунджаро, Оземпик и Саксенда?
Мунджаро, Оземпик и Саксенда са съвременни медикаменти за лечение на затлъстяването (и свързани с него състояния), които не случайно често са наричани „революционни лекарства за отслабване“. Въпреки разговорното описание „хапчета за отслабване“, важно е да знаете, че и трите не са таблетки, а се прилагат чрез инжекции под кожата. Ето кратко представяне на всеки от тях:
Мунджаро е най-новият от трите медикамента и действа по двойствен механизъм. Активната съставка тирзепатид е двоен агонист на GIP и GLP-1 рецепторите – т.е. стимулира едновременно два типа инкретинови хормони. Тази иновация води до още по-изразен ефект върху контрола на кръвната захар и апетита. Подобно на Оземпик, Мунджаро се поставя веднъж седмично подкожно. Първоначално тирзепатид е одобрен за диабет тип 2, но клиничните изпитвания за затлъстяване показват необичайно голяма загуба на тегло – до 20% и повече от изходното тегло (за това ще разкажем след малко). Поради тези впечатляващи резултати, Мунджаро привлече внимание като потенциално най-мощното средство за отслабване до момента. В края на 2023 г. FDA в САЩ одобри тирзепатид и конкретно за лечение на затлъстяване под търговското име Zepbound, което подсказва, че този медикамент навлиза широко и в терапията на наднорменото тегло. Мунджаро действа като комбинира ефектите: силно потиска апетита, контролира нивата на кръвна захар и може би влияе благоприятно и на начина, по който тялото разгражда мазнините.
Предлага се в 4 дозировки:
Саксенда е първият от трите медикамента, одобрени специално за контрол на теглото. Активната му съставка е лираглутид – аналог на хормона GLP-1. Прилага се ежедневно чрез инжекция. Първоначално лираглутид е разработен за диабет (в по-ниска доза, известна като Виктоза), но в доза 3.0 mg дневно (Саксенда) е одобрен за лечение на затлъстяване. Действието му се изразява в потискане на апетита и удължаване чувството за ситост, като забавя изпразването на стомаха и влияе на центровете на глада в мозъка. Саксенда помага на тялото да приема по-малко храна, което води до отслабване с течение на времето.
Предлага се в 1 дозировка:
Оземпик е търговско име на семаглутид – друг GLP-1 рецепторен агонист (същия хормонален път като при Саксенда, но с някои подобрения). Оземпик се прилага веднъж седмично чрез инжекция, тъй като семаглутид има по-дълъг полуживот и остава активен в организма цяла седмица. Той също е разработен първоначално за лечение на диабет тип 2, но в по-висока доза (2.4 mg седмично) е одобрен под името Wegovy за управление на теглото. Семаглутид (Оземпик) имитира действието на GLP-1 хормона: намалява чувството на глад, увеличава ситостта след хранене и по този начин помага на хората да приемат по-малко калории. Много пациенти споделят, че с Оземпик изпитват по-малко желание за нездравословни храни и порции, което значително улеснява спазването на диета.
Предлага се в 2 дозировки:
Оземпик 0,25 mg
Какво е общото между трите?
И Мунджаро, и Оземпик, и Саксенда са част от една нова вълна лекарства, които имитират естествените хормони на ситост. След хранене нашият стомашно-чревен тракт отделя хормони (като GLP-1 и GIP), които сигнализират на мозъка, че сме се нахранили, и стимулират освобождаване на инсулин, за да се поддържат нормални нива на кръвна захар. При хора с наднормено тегло тези сигнали често не са достатъчни или са нарушени. Чрез прилагане на аналози на тези хормони, медикаментите засилват чувството за ситост, намаляват глада и помагат за контролиране на порциите. Освен това, тъй като първоначално са разработени за диабет, те ефективно подобряват и гликемичния контрол (понижават кръвната захар), дори при хора без диабет – което е допълнителен здравен плюс, тъй като много хора със затлъстяване са в преддиабетно състояние или с риск от диабет.
Основни разлики
Най-съществените разлики между трите медикамента са колко често се поставят, каква е силата на ефекта им за отслабване и профилът им на поносимост. Саксенда изисква ежедневна инжекция, докато Оземпик и Мунджаро се инжектират седмично. Мунджаро има двоен механизм на действие (GLP-1 + GIP), докато другите два действат само чрез GLP-1 пътя. Тези разлики обуславят и различията в постигнатата загуба на тегло и страничните ефекти, за които ще говорим по-долу.
2. Странични ефекти и безопасност: какво да очакваме при Мунджаро, Оземпик и Саксенда
Както при всеки медикамент, и при Мунджаро, Оземпик и Саксенда могат да се появят странични ефекти. Добрата новина е, че те обикновено са предвидими и в повечето случаи – леки до умерени по тежест, особено ако дозата се покачва постепенно под лекарски контрол (тази практика на бавно титриране се прилага и при трите лекарства, за да може организмът да се адаптира).
Най-често срещани странични ефекти: Абсолютно доминиращи като честота са стомашно-чревните оплаквания. Тъй като GLP-1 и GIP пътищата засягат храносмилателната система, не е изненадващо, че при много пациенти се наблюдават:
Гадене – най-честото оплакване при започване на терапията. До 60% (а при някои проучвания и повече) от пациентите на Мунджаро, Оземпик или Саксенда съобщават за епизоди на гадене в началото. Обикновено то е леко до умерено и отшумява с времето – организмът свиква с лекарството.
Повръщане – при част от пациентите гаденето може да прогресира до повръщане, особено при по-високи дози или ако дозата се увеличава твърде бързо. Например, в изпитванията около 20–30% от хората на семаглутид или тирзепатид са имали епизоди на повръщане, главно през първите седмици.
Диария или запек – интересно, някои пациенти получават разстройство, докато други – запек. И двете реакции са свързани с начина, по който лекарствата забавят храносмилането. Около 20–30% от пациентите могат да изпитат промени в изхожданията (разстройство или запек), но и тези симптоми обикновено са преходни.
Киселини, подуване и оригване – част от хората съобщават за усещане за пълнота, подут корем или повишено отделяне на газове. Тези ефекти са следствие от забавеното изпразване на стомаха.
Важно е да знаете, че гореописаните оплаквания най-често са леки или умерени и се проявяват главно в началото на лечението или при покачване на дозата. Лекуващият лекар обикновено ще изготви схема на постепенно повишаване – например при Саксенда се започва от малка доза и за няколко седмици се достига пълната 3 mg доза; при Оземпик се започва от 0.25 mg седмично и се покачва към 2.4 mg в рамките на ~16 седмици; при Мунджаро аналогично има степенно титриране от 2.5 mg нагоре. Този подход позволява на тялото да привикне и значително намалява силата на нежеланите ефекти. Много пациенти споделят, че гаденето например е най-силно първите 2–3 дни след инжекцията и постепенно затихва.
По-редки или сериозни рискове
При малка част от хората могат да настъпят и някои по-сериозни странични реакции:
Жлъчни проблеми (жлъчни камъни): Бързата загуба на тегло сама по себе си е рисков фактор за образуване на жлъчни камъни. В хода of лечението със семаглутид или тирзепатид се забелязва малко по-висока честота на жлъчни кризи (вкл. жлъчнокаменна болест и възпаление на жлъчния мехур) в сравнение с плацебо. Процентът не е висок – няколко процента от пациентите – но е нещо, което лекарят следи. Ако получите остра болка в дясното подребрие и гадене, трябва да се обърнете към медицинска помощ.
Панкреатит: Медикаментите от класа на GLP-1 агонистите (като Оземпик и Саксенда) носят предупредително съобщение за потенциален риск от панкреатит (възпаление на задстомашната жлеза). Преки доказателства, че те причиняват панкреатит, няма, но понеже при диабетици е наблюдаван такъв инцидент, производителите са задължени да предупредят. Реално остър панкреатит е описан много рядко при пациенти на тези терапии. Въпреки това, симптоми като силна постоянна болка в горната част на корема, придружена от повръщане, изискват незабавна медицинска оценка.
Риск за щитовидната жлеза: При опити с животни много високи дози GLP-1 аналози са довели до развитието на тумори на щитовидната жлеза (медуларен карцином) у гризачи. Този ефект не е наблюдаван при хора, но поради предпазливост всички медикаменти от класа (включително Мунджаро, Оземпик, Саксенда) са противопоказани за лица с лична или фамилна обремененост за медуларен карцином на щитовидната жлеза или множествена ендокринна неоплазия тип 2. Това са редки синдроми, така че за повечето хора това не е относимо, но е още една причина лечението да става под лекарски контрол.
Други ефекти: Част от пациентите на Саксенда (лираглутид) съобщават реакции на мястото на инжектиране – зачервяване, подуване или сърбеж, тъй като тя се инжектира всеки ден на различно място. При седмичните инжекции (Оземпик, Мунджаро) такива локални реакции са по-редки. Понякога се наблюдава леко ускоряване на пулса при тези терапии, което налага проследяване при хора с кардиологични проблеми. Главоболие, умора или виене на свят са също докладвани от малък процент пациенти.
Поносимост и спиране на лечението
Въпреки страничните ефекти, повечето хора толерират добре Мунджаро, Оземпик или Саксенда, особено след първия месец. Процентът на отказване от терапията поради нежелани реакции варира: в проучвания около 5% от пациентите на семаглутид прекратяват заради странични ефекти, около 7–8% при тирзепатид, и малко над 10% при лираглутид. Това означава, че 90–95% от хората успяват да продължат лечението, като нежеланите реакции при тях са били поносими или отшумели. Ако все пак страничните ефекти са трудни (например упорито гадене), лекарят може да забави покачването на дозата или временно да намали дозата. Индивидуалната реакция варира – някои хора почти нямат оплаквания, докато други усещат по-силно ефектите върху храносмилането. Важно е да комуникирате с вашия лекар: най-често малки промени в режима на дозиране или диетата (напр. избягване на мазни и тежки храни, които могат да засилят гаденето) решават проблема.
3. Заключение: кой от трите да изберем?
Мунджаро, Оземпик и Саксенда предлагат нова надежда за хората, които трудно постигат значимо отслабване само с диета и упражнения. И трите медикамента действат на принципа на хормоните на ситостта, като потискат апетита и помагат за прием на по-малко калории. Разликите помежду им обаче могат да насочат кой е най-подходящ във вашия случай:
Саксенда (лираглутид): изпитан вариант, прилага се ежедневно. Осигурява средно ~5–10% отслабване при повечето хора. Подходяща е, ако предпочитате постепенен подход или ако по някаква причина не можете да ползвате седмичните инжекции. Някои хора избират Саксенда, защото могат да спират терапията по-лесно (тъй като дозата е дневна) при неудобни ефекти, или ако имат противопоказание за по-силните лекарства.
Оземпик/Wegovy (семаглутид): златен стандарт до момента за медикаментозно отслабване. Седмична инжекция, която води до значителна загуба на тегло (15%+). Подходящ за повечето пациенти със затлъстяване, които нямат противопоказания. Изисква търпение при плавното покачване на дозата, но наградата е съществено отслабване и подобряване на здравето. Ако вече сте опитали Саксенда и ефектът не ви е бил достатъчен, преминаването към семаглутид често води до допълнителни килограми надолу.
Мунджаро (тирзепатид): най-новият и мощен играч. Седмична инжекция с двойно действие, водеща до средно 20% намаляване на теглото – много близо до резултатите от операция за байпас на стомаха. Идеален вариант за хора с тежко затлъстяване или такива, при които семаглутид не е дал желания резултат. Единственото ограничение е, че към момента Мунджаро тепърва навлиза – достъпността му може да е по-ограничена и цената – висока. Но се очаква все по-широко приложение, включително и одобрение в Европа за лечение на затлъстяване в близко бъдеще.
Финални думи
Преди да вземете решение, консултирайте се с медицински специалист. Лекарят ще прецени вашия индекс на телесна маса, придружаващи заболявания (например диабет, хипертония), ще прегледа медицинската ви история и ще обсъди кой препарат е най-подходящ. Понякога започват с по-лекото (например Саксенда) и при нужда преминават към по-силно, или директно избират семаглутид/тирзепатид при по-високо начално тегло. Важно е също така да имате реалистични очаквания: тези лекарства не са магически хапчета, а инструменти, които да ви помогнат да промените начина си на живот. Отслабването е пътуване, което изисква време и постоянство. С подкрепата на съвременните медикаменти като Мунджаро, Оземпик и Саксенда, тази цел вече е по-достижима от всякога – мнозина успяват да свалят значителни килограми, да подобрят здравето си и да заживеят по-пълноценен живот. Следвайки указанията на вашия лекар и придържайки се към здравословни навици, тези нови лекарства за отслабване могат да бъдат ваш ценен съюзник в борбата с излишното тегло.